Сподели
Принцесата на тухлите

Принцесата на тухлите

Забравеното наследство

Имало едно време млад строител с хъс и много идеи в главата си. Искал да твори красота, да оставя частица от таланта си във всяка сграда, излязла изпод ръцете му, без значение дали е къща на буржоа, или проста селска вила или новият завод на фабриканта.

Строителят обичал предизвикателствата. И приел облог – да направи сграда само от тухли и дърво. Да е масивна, достатъчно голяма и да устои на времето. И се е справил. Вложил е уменията, знанията и фантазията си в една сграда. Град Батановци. Зад жп гара Батановци, където всеки ден спират влаковете по линия София- Кулата. Достатъчно е да погледнеш през рамо, за да я видиш. Изоставената фабрика Струма. Дали само нея? Ако се вгледаш през рамото си дали няма да видиш и още нещо забравено? Дали там назад, зад рамото ти няма да откриеш оставени в прахоляка трудът на дядо си и желанието му да ти остави наследство?

Сгради като тази се градят, за да се ползват. Да бъдат в услуга на човека. Да улесняват неговото съществуване, битуване и труд. Заслужават всичко друго, но не и да бъдат разкъсвани като трупове от глутница чакали. Фабрикантите и строителите идеалисти вече ги няма. Да влязат багерите...

Инфо